африка

арабия

увий ръцете си

плъзни пръстите си като въжета по наветрената страна на шията ми

спри притока на мисли

адреналин

и бесния галоп на сърцето

вържи ме

в най здравият морски възел

на морални и не- понятия

преди да се изхлузя от тялото си и да развея

дрипите на душата си вместо платна

на мачтите

стиснала вятъра между жилестите си бедра

виж ме

мога да ходя по водата

и петите ми целуват вълните изписвайки необятната ми

като океан тъга

в безкрайният мах на албатроси

причудлив поток на

самият живот

нанижи сълзите ми като перли по бездомните черупки на мидите

и остави белег от коралите

в ямките на колената изписани от гладните ти устни

разпъни ме

като кей за самотни блудници и лодки

в тишината на думите ни

в които премълчаваме повече отколкото казваме

прочети по морз

предпоследната ми аритмия удряща по локаторите на дланите ти

спаси ме

от октоподите търсещи пристан по раменете ми

или сам се спаси

бавно отдръпвайки се от плитчините и острите рифове

на очите ми

докато морето ме преглъща

за последен път.

нуждата от ръка

като място в което се чувстваш на мястото си

въпреки че всички пътища водят до ада или поне до предверието му

остави намеренията като бездушен товар

в точката на докосване

съблечи се от себе си от възпитанието си насаждано на поколения жени

Ева е причината

за която и днес трябва да платиш  минавайки

покрай Савската царица Сара и Естир

Клеопатра и атинянката Таис

да целунеш окървавените пръсти на Марго

и участта да си Медичи

а после Лукреция

да наметнеш на раменете си платното на Пенелопа

да простиш на Елена

и да се опиташ да разбереш Медея

или Малинче

затова

съблечи куртоазията изхлузи я като сатенена нощница

оголи възприятията си

извади на показ собствената си болезнена ранимост

разкъсай чувството за суета и позволи

позволи на чувствата си да се отприщят като вода

затискана под снеговете  на обичайното безразличие

излей

излез

изкрещи се на светлото и на света

кажи – ето ме

и какво от това

нищо няма точно тази цена

блясъкът на диамантите е студен и те топли

колкото толкова

в нетрайността на един блестящ бал

скрит зад маски и лустросани светлини

светът не ти се усмихва истински –озъби му се

с онази привидната свобода която ти дават по конституция

афиширай цинизма си с който просто

криеш страха си

язвителността с която полираш раните си

и сарказма -

последният щит на безпомощност

всъщност

имаш право на това

да си себе си с всичките си противоречия

на Жена

на мястото в което се чувстваш на  мястото си

една ръка.

изпържи ми две яйца върху нажежената повърхност на вечерта

нарежи устните ми с няколко язвителни реплики

вместо репички и кажи

че мислите ми

отново са на айрян от който вече

ти се е втръснало

долей вода или пък масло в отношенията ни

постави ги на бавен огън

посоли ги с – майната ти  или дай

няколко капки гореща горчица от очите си

изцеди най лимонените резени на думите ни

и ми кажи :

да вечеряме  скъпа

“Първо се пекат зърната…Особено важно е да се държат под внимание някои предписания ,защото добрата шоколадена напитка зависи от три неща : зърната да се качествени , да са от няколко различни сорта и да се изпекат майсторски.” – Лаура Ескивел

-откъсни суровите ми зърна по разсъмване Педро Мускис за чаша горещ шоколад -

какаото се бере внимателно
избираш най подходящите зърна без да бързаш
подбираш ги по форма и големина
и задължително бавно
усещай с връхчетата на пръстите си как набъбва зърното
молейки се да го избереш
и се отронва в дланта ти преди да поеме дългият път
до небцето
като въздишка в екстаз

-устни-

примирих се с липсата на смях през зимата
устните ми са напукани и кървящи
целуни ме Педро
открадни още веднъж душата ми ,изтръгни сърцето ми докато
отхапваш устните ми
запали езика ми и последната мокра кибритена клечка
заседнала в стомаха ми
една чаена лъжичка бадемово масло от очите ти
една кафена лъжичка какаово масло от моите
е балсамът
с който да подсладя нощите си
докато кипва водата за сутрешният ти шоколад

-пъдпъдци в розови листа –

боледуват ръцете ми Тита , неспособни да прегръщат
друга жена ,
и превити под тежестта на обета даден от устните
и далеч от сърцето
а очите ми следват диря ти до вратата
отвъд която не мога да премина

безсилието затъкнато като мокър парцал над гръкляна ми
пречи
за да вия като койот на разсъмване
в острият нож на дните
в които те нямам
те нямам те няма
м
те
боледуват коленете ми Тита , жадни да се разпаднат
под скута ти
като пепелта на пустинята пареща под петите
искам да хвърля сърцето си Тита
премини през него
като огъня
който сменя цвета си и придава по различен вкус
на страстта, с която приготвяш закуската
може би по малко ще боли

- блокче шоколад в килера –

дръпни ме в мрака
тук съм
докато ми постилаш тялото си
затвори ресниците си с цялата страст пред която
не ме притежаваш
не те притежавам
отхапи от горчивият шоколад на бедрата ми
и го преглътни с наслада
докато се пържа в тенекията на дните , да си чужд
и покривам раните си с най недоловимият си аромат ,който
да пари устните ти докато счукваш образа ми в хаванчето
на ежедневието
разтвори дланите си върху кожата ми докато метатето се нагрява от жарта
стривай ме ,стрий на прах всяко от крехките ми потръпвания
дай ми захарта на сънищата си последно
а после
ме изпий

Докато седмицата изтича между първоаприлските шеги в стил Румен Петков подаде оставка, Сергей Станишев я прие и Кали и Софи Маринова се разделиха с дуетната си половинка ,искат някой по в стил “ чака -рака “ между временно се навършиха 4- ри години след трагедията край р.Лим.
Колко от нас помят най -нелепата смърт на децата ни ?
Междувременно тихо правителството готви още една този път предизвестена смърт. Освен ,че умират децата ни , тихомълком може да оставим да умре и езика ни .
Дами и господа ,
време е да се измисли сленг, който да ни прави повече европейци .
Вместо ченгелчета и лулички, новите първокласници / вече 6 годишни / ще се учат да пишат примерно на чатърица.
Може директно да учат примерно китайски или някой друг майчин език.
Според внесеният Законопроект за Закона за Народната просвета се предлага да отпадне т.4 от чл.16 която гласи :

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.

Пак ли трябва да чакаме, за да се роди Паисий и да призове : О, нерзумний юроде …
Трябва ли ни отново дядо Вазов ,за да не забравяме :

Аз съм българче и расна
в дни велики , в славно време.
Син съм на земя прекрасна .
Син съм на юнашко племе.

Моите адмирации към инициативния комитет на родителите, регистрирани в портал BG – Mamma, родителите, регистрирани в сайта на СПОД „Български бебе център” и членове на сдружението.

Позволявам си да приложа тяхната петиция тук:

Ние, гражданите на Република България, протестираме срещу обявения в българските медии Законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (внесен в НС на 25.01.08 г.) в частта, която касае отпадането на т. 4, чл. 16 от Закона за народната просвета.

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.
В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”

Като граждани и родители настояваме да има ясни и категорични стандарти по отношение усвояването на българския език в училищата. Настояваме нашите деца, наред с всички останали български граждани, да познават историята на своята странa, да знаят, да говорят и да владеят официалния език в своята Родина и това да бъде гарантирано от държавата със законови изисквания!

Силно сме обезпокоени от все по-ниската степен на владеене на родния ни език през последните години, особено сред учениците. Министерството на образованието и науката е длъжно да защитава и пази българския език като признак на образователното ниво на българските граждани. Защитавайки родния си език, ние защитаваме своята история, култура и национална идентичност.

Настояваме да не бъде погазвана Конституцията на Република България!
В нея изрично е записано, че официалният език в страната ни е българският език.Това означава той да бъде задължително изучаван и усвояван на нужното високо ниво във всички български училища, от всички български граждани и на също такова ниво да бъде изискван и използван във всички български институции.

Призоваваме всички ние, като български граждани, да се противопоставим на все по-настойчивото утвърждаване на неграмотността като норма в най-новата история на България!

И накрая бих искала да добавя още три неща .

Докато се заглавичкваме между Music Idol и несъществуващите оставки на дебелооки политици , тайно и трайно ни унищожават като нация и народ.

Гордея се с дъщеря си , която подписа тази петиция, което ме кара да вярвам, че освен тижейджърските и терзания коя блузка да облече и кой гланц точно да използва, все пак има надежда за следващите поколения.

И накрая господа политици , ще си позволя да Ви припомня един забравен стих.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

---

Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.) © Иван Вазовбел.авт. Изумително актулно е обяснението под линия на дядо Вазова , андърстен ми ?

kill him
ако не чува шепота на ръцете ти
и символиката в начина по който се обличаш
ако е все едно дали от очите ти се измъкват усмивки
тихо падащи върху умореният му профил
и пазещи сянка на мислите му
в малките часове
в които едно бяло момиче сънува кафееният ти блясък

kill him
ако не го дави премълчаното ти негодувание
негодно да засити глада на
душата ти
вместо пръсти сплитащи плитките ти
и тръпки под лактите
от което не те боли
уж
не те боли

kill him
ако всички полети започват на зазоряване
изтръгващи писък измежду гладните ти бедра
и завършват когато тогава като
леда на една самотна чаша до главата
на спалнята
а не /търпението барабани
в гърлото ти

kill him
ако това да избърсваш сама сълзите си е
навик
ако се връщат само до поискване онези
без които можеш

kill him
kill him
kill him

ако е неспособен да отпие от шоколада в очите ти

kill him
ако не разбира привидното ти безразличие

kill him
ако не чува присмехулника в главата ти

kill him
или помоли Бог
по бързо да се съмне

след такива послания
които получавам писани посред нощ
докато чудовищата спят върху сатена на чаршафите ми
а призраците бродят далеч от мен
и дори си позволяват да приемат образа ми
да задават въпроси , които аз бих пропуснала и да дават
отговори за нещата
които аз не бих дала за нищо на света

след такива послания
от който половината град угасва и се гърчи в токов удар
а другата половина кратко спи
и оставя дъжда да я мие до един нюанс на по светло сивото
защото
съвременните средства на комуникация
запазват мълчание
спазвайки
петата поправка на Конституцията

след такива послания
пустинята на сънищата е оцветена в червено
и изпраща скорпионите си които
бавно влизат през ноздрите ми като пара,
за да нахранят вечно гладното ми и спящо сърце
хибискусът над възглавницата ме целува
за лека нощ
и ме завива с дланите ти

след такива послания
в 7 и 35
сънените ми очи тежки колкото процепа
на кутията на Пандора
се отворят без страх и без значение колко още миязми
ме очакват на дъното
а кафето
застива върху устните ми точно преди да изрека
поредната отровно хапеща реплика
спира там и ме гъделичка с крачетата си на инсект
поглъщайки скорпионите в аромат на Лаваца
и мед
в една достатъчно усмихната чаша

буди ме
и дори се налага да се щипя за да
съм сигурна че не
сънувам