como agua para chocolate

“Първо се пекат зърната…Особено важно е да се държат под внимание някои предписания ,защото добрата шоколадена напитка зависи от три неща : зърната да се качествени , да са от няколко различни сорта и да се изпекат майсторски.” – Лаура Ескивел

-откъсни суровите ми зърна по разсъмване Педро Мускис за чаша горещ шоколад -

какаото се бере внимателно
избираш най подходящите зърна без да бързаш
подбираш ги по форма и големина
и задължително бавно
усещай с връхчетата на пръстите си как набъбва зърното
молейки се да го избереш
и се отронва в дланта ти преди да поеме дългият път
до небцето
като въздишка в екстаз

-устни-

примирих се с липсата на смях през зимата
устните ми са напукани и кървящи
целуни ме Педро
открадни още веднъж душата ми ,изтръгни сърцето ми докато
отхапваш устните ми
запали езика ми и последната мокра кибритена клечка
заседнала в стомаха ми
една чаена лъжичка бадемово масло от очите ти
една кафена лъжичка какаово масло от моите
е балсамът
с който да подсладя нощите си
докато кипва водата за сутрешният ти шоколад

-пъдпъдци в розови листа –

боледуват ръцете ми Тита , неспособни да прегръщат
друга жена ,
и превити под тежестта на обета даден от устните
и далеч от сърцето
а очите ми следват диря ти до вратата
отвъд която не мога да премина

безсилието затъкнато като мокър парцал над гръкляна ми
пречи
за да вия като койот на разсъмване
в острият нож на дните
в които те нямам
те нямам те няма
м
те
боледуват коленете ми Тита , жадни да се разпаднат
под скута ти
като пепелта на пустинята пареща под петите
искам да хвърля сърцето си Тита
премини през него
като огъня
който сменя цвета си и придава по различен вкус
на страстта, с която приготвяш закуската
може би по малко ще боли

- блокче шоколад в килера –

дръпни ме в мрака
тук съм
докато ми постилаш тялото си
затвори ресниците си с цялата страст пред която
не ме притежаваш
не те притежавам
отхапи от горчивият шоколад на бедрата ми
и го преглътни с наслада
докато се пържа в тенекията на дните , да си чужд
и покривам раните си с най недоловимият си аромат ,който
да пари устните ти докато счукваш образа ми в хаванчето
на ежедневието
разтвори дланите си върху кожата ми докато метатето се нагрява от жарта
стривай ме ,стрий на прах всяко от крехките ми потръпвания
дай ми захарта на сънищата си последно
а после
ме изпий