увий ръцете си
плъзни пръстите си като въжета по наветрената страна на шията ми
спри притока на мисли
адреналин
и бесния галоп на сърцето
вържи ме
в най здравият морски възел
на морални и не- понятия
преди да се изхлузя от тялото си и да развея
дрипите на душата си вместо платна
на мачтите
стиснала вятъра между жилестите си бедра
виж ме
мога да ходя по водата
и петите ми целуват вълните изписвайки необятната ми
като океан тъга
в безкрайният мах на албатроси
причудлив поток на
самият живот
нанижи сълзите ми като перли по бездомните черупки на мидите
и остави белег от коралите
в ямките на колената изписани от гладните ти устни
разпъни ме
като кей за самотни блудници и лодки
в тишината на думите ни
в които премълчаваме повече отколкото казваме
прочети по морз
предпоследната ми аритмия удряща по локаторите на дланите ти
спаси ме
от октоподите търсещи пристан по раменете ми
или сам се спаси
бавно отдръпвайки се от плитчините и острите рифове
на очите ми
докато морето ме преглъща
за последен път.
Скорошни коментари